Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам
С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в 18.00 влязохме в кафенето. Когато сме заедно почти винаги се оплакваме една на друга от живота, мъжете, децата и ни поолеква.
- Добре изглеждаш, Силве, разказвай как я караш - попитах я както винаги.
- О-о, много съм добре! Както всеки петък и днес е моята вечер за лични срещи! - отвърна ми засмяна Силвия.
Изгледах я подозрително. Обикновено се срещаме един път в месеца и все „на тръни”, защото бързаме да напазаруваме, да сготвим.
- Едвам накарах мъжа ми тази вечер да излезе, да се разсее -продължи Силвия. - Все си седи вкъщи и ми помага. Вчера сготвил, пуснал прахосмукачката и миялната машина. Ама какво говоря и аз - вчера, почти всяка вечер ме изненадва с нещо. Я изпрал, я изгладил, а когато не успее да сготви, ме води на пица. Много ми помага, даже понякога чак ме ...