5.12.2019 г., 20:20 ч.  

Зрели небеса 

  Проза » Рецензии, анализи, критически статии
892 3 6
6 мин за четене

         ЗРЕЛИ НЕБЕСА

         Това е втората поред поетична книга на Владислав Недялков. Тя също е подредена по хронологичен ред (по същите   съображения), както направих и с първата му поетична книга „Летен облак”, за да се проследи нивото на автора.
          В стиховете на поета лъха любов към природата, към любимата и свидните за него хора, към народа и родината, и  други.
          Владислав Недялков истински и дълбоко страда от трагичната участ на бедните. Със своите стихове на социална и  гражданска тематика той достига до сърцето на читателя, завладява го със своя хуманизъм и това 
прави произведенията му актуални: „Сред кофи в боклука ровичкат измръзнали, мръсни деца, и бутат сглобена количка в студа с посинели лица” („Съвремие”). Авторът е дал точна характеристика на времето, в което живеем: „В  пейзажите сиворазделни живеем на неми етажи и няма днес кой да напише една алегория, в която откъснаха пъпната     връв; от нас е далечна земята!” („Откъснаха пъпната връв”). Разочарованието му все повече се задълбочава, защото в   съвременното общество липсва идеалът; „Забравихме за „Родна стряха”; омайна реч, ти овехтя, щом даже Вазов на   тезгяха събира прашна самота!” („Свещен език”).
          Някои от стихотворенията му са подчинени на патриотичен патос: „Народът ни обезсърчен е и станал е бездушен   роб. Забързан от зори, нехае, че в този ден е бил обесен” („19 февруари – пред паметника на дякона в Ловеч”). Но вярата   и надеждата не го напускат: „Българийо, пленителна Родино! Събрана си в напуканите пръсти, с които баба хляба ни   завива и казва: – Да остане за децата! – с молитвите на гладните години! … Българийо, обичана Родино, не искам да си   немощна и слаба. Ти имаш жито, всички да нахраниш” („Крайшник”); „Приютил се под свидната стряха, да посея   словата си в стих; с пойни птици оттук да отлитнат там, на изгрева в цветния щрих” („Шепа надежда”) и др.
          Чувството за самотност завладява лирическия герой и той доста често изпада в отчаяние, или тъга: „Сред вихрите на буря ураганна потъва любовта ни съкрушена; пресъхнала е манната небесна, с която ни заливаше довчера”   („Импресия”); „Прелитат моите копнежи през призмата на необята; очите ми в тъга се мрежат – живеем в два различни свята!” („Любов наполовина няма”); „А моята душа сама е, заглъхнала в беззвучен зов. Къде ли през деня блуждае като забравен послеслов?!” („Приютените птици”) и други.
        Лирическият герой е пламенен и чувствителен. Той копнее за чиста и искрена любов: „Толкова чиста любов в толкова сънища светли още изпитвам към теб” („Кръговрат”); „Листът ми тъжно въздиша; спомен пълзи след вечеря… Още аз стихове пиша, още за тебе копнея” („Още за теб пиша и копнея”), като идеализира своите душевни състояния: „Любов наричам с истинското име един възвишен светъл идеал” („Копнение”) и други. 

     Природата в стиховете на Владислав   Недялков е жива, и метафорите, които той е поставил на точно определеното им място, допълват цялостното съдържание и богатата духовност на стихосложението: „Заслиза есента, разколебана, по стълбите на дните в календара; на залезите в кървавата рана нажалените облаци ридаят…” („Есенни щрихи”); „Среднощни ветрове люлеят у пазвите си златна шума. Разказва притча суховеят с набързо наредени думи.” („В прегръдката на мама”); „подхваща вятърът игрив един разлистен пащърнак…” („Жалба за лятото”) и други.
        Владислав Недялков е дълбоко проницателен, наблюдателен и неподправен (има много познание във връзка с     автентичното и красивото в живота, който е преминал). Той държи на моментите с хубавите спомени от детството и   включва в стиховете си всичко свидно и топло, което е получил от баба си, от дядо си, от родителите си и от живота. Той   не се срамува от това, че в миналото е бил до онова „остаряло бърдуче”, а напротив, бърдучето за него е най-сладката   свирка, с която го е дарило детството му: „Сподирен от бездомни ветрове, с носталгия светът ме упоява; клепалото   ръждиво ме зове и стомничката чака ме тъдява… С бърдучето си пак ли ме извика?!” („Счупената стомна”); „Вятър   свири в клонака невям на едно остаряло бърдуче…” („Шепа надежда”). В тях той търси утеха: „Но споменът ми – птица   бяла – отлита в тъжния Всемир... Къде е милата ми баба, да ме посрещне с поглед благ; ръцете ми да гали нежно и   сълзите ми да суши?...” („Носталгия по детството”); „По бащински ме среща прагът, погалил мойте ходила, и   портичката скърца благо под посребрената луна. Пак мама шета без умора. Вечеря ли за мен реди?!” („В прегръдката на   мама”) и други.
       Стиховете на поета са изградени и изчистени, и са изтъкани с любов. В тях има история, легенди, фолклор, красиви   картини и образи, ярки метафори, сравнения и емоционално въздействие, и затова придобиват истинско художествено   внушение. С богата палитра от бои той рисува трайно запомнящи се и завладяващи картини и образи.
         В „Зрели небеса” поетът утвърждава вярата в доброто и в красотата на живота: „Щом произлизам от Адам, ще пазя   любовта ревниво” („Прашинка всред всемира”); „След всяка днешна суета и смога на деня суров оставям нещо на света   – прашинка от любов!” („Прашинка от любов”); „Омразата до днеска не успя извечната любов да ми погуби!”   („Извечната любов”) и други. Думите му влизат в душата и я топлят.
         Когато познаем Бог, ние вече се стремим да Му бъдем поклонници чрез Духа! Това общество, което не е изпълнено    със Святия Дух, умира; то не е вечно! Владислав Недялков почита Словото на Бог и не търпи лекомислие към Него.     Погледът на поета е отправен нагоре, към небето: „(поезията е свята тайна!) словата ми от небесата, диктувани от   Господ  Бог! Оставям в това време тъмно да свети белият ми стих!” („Бял стих в тъмна нощ”); „Отправих си въпроса   към  Христос: „За мене ли Ти, Господи, тъй страда?!?” След тежката плесница на съдбата обръщам си и другата страна.    И радвам се, спасен от сатаната, с възлюбеното Слово на Сина!” („Изкушението”) и други. Поради тази причина избрах    за заглавие на книгата „Зрели небеса”, а и защото Владислав Недялков е разбрал, че Божествената любов е връх и венец    на всички добродетели, включително и на хуманността, че Тя е единствената победителка!

        „Навсякъде добро аз сея.
        О, нека да покълне сред пръстта,
        така че и след мене да възпяват
       приятелство, любов и красота!”
       „Помнете любовта ми!”



           Б.а. Материалът е поместен в поетичната книга „Зрели небеса” на Владислав Недялков, излязла от печат през месец октомври 2019 година.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за теб и Влади, Латинче! Здраве, любов и вдъхновение ви пожелавам! И скоро да има нова книга!
  • Благодаря, приятели! Бъдете!
    Весели празници!
  • Много стихотворения на г-н Недялков съм чел. И повечето са ми харесвали. Но тук думата ми е за друго: С най-голямо удоволствие прочетох една истинска литературна рецензия. Тя сама по себе си е специално, и много добро, литературно произведение.
  • Стихосбирката още не съм прочела, но като прочетох рецензията на Латинка- Златна, ме кара да нямам търпение за това....Познавам Владислав Недялков лично- от творчеството му , публикувано в сайта и "на живо" от презантацията на първата му книга "Летен облак"...Не бих могла по подобен на редактора му начин да изразя възхищението си от разнообразното , топло и съвършено творчество,което докосва читателя по най-тънката струна!...А добротата е изписана и на лицето му, и е намерила място във всичките му стихове! Нямам впечатление от началото му, но вече е перфектно изграден поет и съм щастлива, че го познавам....А за Латинка- Златна- ако имах много години живот, бих си пожелала да ме "поеме" по същия начин и изгради....уви! Поне имам щастието да познавам и нея , лично!
  • След такива благодарствени думи може само да се замълчи. Благословени са онези, които имат благородството да изразят чрез слова публично така категорично благодарността си. Блажени са тези, които получават такава благодарност. Успехи и на двамата!
  • Колкото тя е "виновна", два пъти повече си си "виновен" ти, имаш такъв широк светоглед и такъв усет за мелодия с думи, че за каквото и да пишеш, всичко е прекрасно!
    За корицата отбелязах преди време, че е много стилна, в унисон със заглавието.
    Поздравления за двама ви, отличен "дует" сте!
Предложения
: ??:??