2.07.2020 г., 0:24 ч.

Звукът на надеждата 

  Проза » Други
565 3 1

Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под очите на вездесъщия светъл живот.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болката, когато е осезателна,обикновено кристализира в мъдрост...
    Поздравления за написаното от теб, Димитър!
Предложения
: ??:??