1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е така. Безброй пъти бе наблюдавал това раждане, което даваше живот на цялата земя. Безброй пъти бе сплитал молитвено ръце с благодарност към Бога за неговата щедрост и с надеждата новия ден да бъде така пълно изживян, както и предишния.
Сега дните се бяха свършили. Епископ Климент лежеше притихнал в полутъмната килия, а наоколо като безплътни сенки се движеха неколцина монаси. Разбираше, че искат да облекчат последните му часове, но нямаше сили да им каже, че е излишно. Завършвайки земния си път, бе неизказано спокоен. В душата му бе странно тихо и сякаш чуваше шепота на мислите си. Те го връщаха далече назад, зад хребета на годините, и от това искрицата живот, която все още мъждукаше в него, ...