danisab (Ниела Вон)
214 312
14.08.2004 г., 17:17 ч.

* * * 

  Поезия
929 0 1
Изсъхна цветето, уж гледано.
Плевелите бяха цел.
Отровата не бе премерена
и всичко стана бързо.
Домъчня ми-
за красотата зелена,
за закачката с новия ден.
Заради теб домъчня ми.
Цветето е вместо мен.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
    Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
    "реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
    Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
    Много хора не заслужават да разберат!
    Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!
Предложения
: ??:??