Отучих се по навик да обичам,
отучих се да вярвам в любовта.
В живота всичко ценно аз отричам.
Така ще бъде - така и след смъртта.

Във ада, нека, в адските огньове,
във ада - по-далече от света.
Във ада, ясно, няма да обичам,
но няма и да плача от това.

Тъй жалка, унижена и такава,
една, потъпкана ,окървавена във прахта.
Изложена пред хората на показ,
а всъщност толкова невидима, сама.

Слухът долава тежък смях и подигравки,
очите никога не ще забравят и това,
как не приятели, а злобни хора
убиват всички чувства - пак сама.