4.01.2006 г., 16:05 ч.

*** 

  Поезия
1067 0 4

***

 

Дъждът вали със едри капки,

които стичат се по моята коса,

а студът на малки хапки,

без милост ме изяжда на мига.

 

Но тази болка е нищожна,

пред болката на моята душа,

която сякаш прави невъзможна

близостта ми със любимата жена.

 

Ти далеч замина, мило,

но знам, че нямаш ти вина

и вярвам, че сърцето ти е скрило,

поне трошичка моя топлина.

© Балрог Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??