***
Дъждът вали със едри капки,
които стичат се по моята коса,
а студът на малки хапки,
без милост ме изяжда на мига.
Но тази болка е нищожна,
пред болката на моята душа,
която сякаш прави невъзможна
близостта ми със любимата жена.
Ти далеч замина, мило,
но знам, че нямаш ти вина
и вярвам, че сърцето ти е скрило,
поне трошичка моя топлина.
© Балрог Всички права запазени