ЗАТВОР
Животът ми премина в затвор.
Мисълта за обреченост
не ме напусна нито ден.
Всяка нощ кроях планове за бягство.
С голи ръце прокопавах тунели,
отвличах самолети,
качвах се на презокеански кораби
и отплувах към далечни фиорди.
И сега какво ?
Сега се приучвам
да заобичам
прокъсаните вече решетки,
ръждясалите катинари,
полусъборените стени.
Приучвам душата си
отново в себе си да се затвори,
за да се съхрани.
© Станка Парушева Всички права запазени