9.01.2007 г., 1:16 ч.

* * * 

  Поезия
625 0 6
На Борис и неговия блян.

Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.

Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.

Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??