dani (Даниела)
23 518
14.07.2006 г., 15:27 ч.  

* * * 

  Поезия
1232 0 8

 Вече нищичко нямаш за мене,
 онзи пролетен миг си е тръгнал
 по терлички –
 със своето вълшебство,
 без дори да усетим,
 а тъй дълго беше при нас.
 Красивият сън се събуди
 в една лятна утрин –
 с празнота, без надежда –
 превърна онази чудна история –
 в измислена приказка,
 в спомен...
 Искам пак дъжд да вали –
 да трeптя...
 дори да боли –
 да е пролет...

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??