9.02.2006 г., 17:56 ч.

* * * 

  Поезия
800 0 11

Влизаш направо.

Без да позвъниш на звънеца.

Разбиваш вратата с ритник.

Не търпиш възражения.

Разкъсваш обвивката.

Захвърляш я в ъгъла.

Минаваш през мен като мълния.

Тръгваш си както си влязъл.

Рязко и без обяснения.

Оставяш ме гола...

Сама и замислена...

Моля те, поне затваряй вратата!

Все пак това ми е сърцето!

© Крис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??