усмивка (Олга Андреева)
3 5
9.04.2006 г., 23:58 ч.

*** 

  Поезия
771 0 2



Така помъдрях - със обида -
на себе си бях разярена:
чудовищно просто е чудото
на обичта изморена.
Така прегорях - недочакана -
докато в облак от жажда
не търсех причини от страх,
че чудесата разплакват.
Не е иронично това,
което ме сгърчва от слабост.
Извивам усмивка през плач
и вярвам все още... на халос!...

© Олга Андреева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??