Да можех да я изпея тази болка,
☆да напиша песен☆
да взема от душата си глас...
Да сипя сол в кървавата рана,
да обсипя себе си в екстаз.
Отвъд затварящата се врата бих слушала песента на любовта.
Една песен, една жена,
носеща в себе си болка...
Болката на любовта.
Да можех да пея, да свиря по ноти...
Песента ми би се сляла с мисълта.
☆Но уви останах аз птица, без душа.☆
Песента би се превърнала в самота.
Сърцето вече не обича, и страда то сега.
За една изгубена душа...
И в миг на тишина и в сълзи обляно,
страда то сега, за любовта.
Кажете ми, как болка да изпея...
върху живота на една изгубена жена.
Е.И
© Бетослава Стефанова Всички права запазени