Обичах с фанатизма на Непожеланата. На "онази"- НЕжената във живота ти. Лъгах с глупостта на Неразбраната. На онази,чиито истини не спят в леглото й. Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. Да,бях,объркваща,и плачеща,и молеща, но имах нещо,нямаща го и Избраната - болката,с която ще обичам вечно,просеща. И спрях. Сега съм нечия жена в нечий друг живот, а истините приютих отново във леглото си. Сега за някого дори съм райски плод и знае точно колко цвята има във окото ми. Но болката,тя - болката, остава и иска прошка. Дай й я,пък после отминавай. Но дай ми,дай ми първо прошка!
"и знае точно колко цвята има във окото ми".
Хареса ми.
Има интересни и доста сполучливи моменти в повечето от стиховете ти.И в повече-имат нужда и си заслужава да бъдат пипнати и завършени.
Браво! Много ми хареса. Имаш оригинални идеи и постигаш ефекта, който си търсила. От мен 6 Отдавна нв бях чела нещо, което да ме впечатли толкова. Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хареса ми.
Има интересни и доста сполучливи моменти в повечето от стиховете ти.И в повече-имат нужда и си заслужава да бъдат пипнати и завършени.