Жадна е моята душа за капчица любов.
Празно е моето сърце.
Моля се, любов, ела.
Изпълни сърцето ми.
Нека отново да заживея с мисълта за теб.
Нека отново да се чувствам жива и обичана.
Колко трябва да платя? Колко?
Имаш ли цена?
Мога ли да те купя?
Или да чакам и да бъда търпелива,
с надеждата, че някой ден ще те изпитам отново.
Моля се, любов, докосни ме.
Дай ми силата, за да живея.
Просякина съм,
просеща и молеща за любов...
Каква е “цената” ти, любов?
Страдание, болка?... Какво?... Колко?...
Готова съм да заплатя с живота си,
само, за да те изживея отново...
Просякиня на любов съм аз...
© Емилия Иванова Всички права запазени