Кiara (Киара)
182 300
12.05.2009 г., 15:44 ч.

* * * 

  Поезия
617 0 6

Части от небе.
Прегърбени във пиедестали.
На камъни ръцете ни.
Събират се в грамади.
Под купчините,
най-отдолу,
змийско е. И е утроба.
И всяко утро съска.
Отровено от мисълта,
че някога е можело.
И вятърните мелници,
залязвайки пустинни -
сънуват Дон Кихот.
А ние, че сънуваме.
И не, че нямаме лица.
На нас ни липсват днес
тълпите.
Където сцените са ниско
долу.
Най-ниско. Коленичили.
Облечени. Очите ни.
Присъщо
с други се претърсват.
Очакват погледност.
Разкрили маски,
намират в друго смисъл.
И от любов
към бреговете -
превърнахме се във морета.
Не, че нямаме ръце.

Вълни когато сме,
не сме така -
отвътре мъртви. По човешки.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??