12.02.2007 г., 20:28 ч.

*** 

  Поезия
543 0 0
Ето, виждаш ме сега
свита на кълбо в ъгъла.
Знаеш, че съм там,
скрита в своя срам...

Съмнение, безсилие и ярост
разяждат моите мисли и гърди.
Погубени в безразсъдна младост -
моите мисли и мечти...

Не би направил ти ни стъпчица една,
не би дошъл до мен в мойта самота,
не би желал да излекуваш тази рана,
но пак си едничката ми липсваща мечта...

О, как бих искала да седнеш ти до мен,
да сложиш ръка на мойто рамо,
да ме освободиш от този плен,
но като останеш все до мене само...
(фев. 2007)

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??