22.03.2007 г., 15:45 ч.

*** 

  Поезия
539 0 0
Внезапна светлина, влетяла в мрачна стая,
хиляди звездици, изчезващи в безкрая,
блестящи с невъобразимо ярки светлини,
отразяващи страха в нечии очи.
С красотата и невинността на детските очи,
пленяващи надеждата и летящите във въздуха мечти,
крадящи и мъничкото обич, радост на света,
крещящи в очакване на още малко красота...
Магия, увенчана с тъжна песен,
пригласяща на тишината на идващата есен.
Замъглени са очите от падаща мъгла,
от напиращи сълзи и невинността отминала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??