В очите ти яд огнен аз виждам,
Когато заговори той;
Стига с тая ревност неразбрана,
Баща от приятел не се безпокой!
Обичам аз теб, обичам и него,
Но ти не приемаш мойта любов,
Сякаш ти нивга не си обичал,
Сякаш не си изпадал в страстен възторг!
Гневът в душата ти ме гложди,
Не ми оставя минута покой.
Искам да бъда щастлива, не разбра ли!
Дай ми свобода, не бъди часовой!
© Йорданка Стефанова Всички права запазени