4.07.2006 г., 17:34 ч.

* * * 

  Поезия
885 0 4
Роден в полята край Монтана,
изваян в зимни ветрове,
духът ми вече стих е станал-
затворен в рими той снове.
И чака свойта тиха пролет,
по-истинска от тез’слова,
които в необятен полет
се раждат в моята глава.

А аз във тях и те във мен,
живеят своя тих живот
и с тази участ примирен
творя кристалния им свод,
във който моят дух пулсира
и се бунтува от това,
че често думи не намирам
да изговоря себе си в слова.

© Валентин Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??