По улиците тръгнах призори
да потърся и намеря някъде любов.
“Върви!” - хладно ми прошепна
и профуча нататък вятърът отнесен.
А може би със право бе му скучна
подетата на гладно стара песен.
Засмях се и продължих нататък.
Нали бе всяка нота тъй съзвучна.
Нали?И дали просветляваше небето
във мрежа февруарски клони,
или ръмжене от стомаха ми подето
донесе гладен мирис на кафе ... ...