По стълбата на своя страх
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.
Тук правилата не важат.
Тук няма сводове и неми свещи.
Безликите край мен кръжат,
ухилени коварно със очи горещи.
Един след друг – във вечен кръг –
представят се по име и по време.
Един до друг се те редят –
демони, отречени от мене. ...