15.06.2004 г., 16:44 ч.

* * * 

  Поезия
1176 0 3
Едно небе,обсипано с безброй звезди.
Една единствена мечта-това си ти!
Едно единствено желание,обвзело моето съзнаниие.
Едно сърце,признало с болка свойто изпитание.
Едва любов,пламтяща в съзерцание.
Едно лице е само в моето съзнание.
Едни очи горящи,без които аз не мога,всяват в мене мисъл и тревога.
Духът пред тялото се врича,че едва ли друг ще заобича, с любов по-пламенна и страстна, от таз що буйна е и ясна.
Сърцето вечно тебе ще обича и до живот във теб ще се кълне и врича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??