Неволно се срещнах със Дявола,
плени ме с привидната нежност
на своите слова,
направих му път към душата си,
която със такт облада.

И чувствах,че губя по малко от себе си,
но сякаш лишена не бях,
принесох в жертва на Дявола
от своята човечност,от Бог,любовта.

За миг осъзнах се и в клетка затворих го,
зазидах,но не в мрак,а в светлина,
усетих че чувствам,отново усещах се,
усетих че имам душа.

Но демонът зъл се превиваше,стенеше,
затворен,изпадна в агония там,
съжалих го отново,излъгах се
и пак му дарих свобода.

Все още очаквам да се срещна със себе си,
но не винаги чувствам и сещам вина,
тъй подло,коварно,пронизваш ме с погледи,
дали ще се справя със теб Сатана?!