18.03.2005 г., 12:54 ч.

* * * 

  Поезия
825 0 1

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно
и често се надяваш тайно.
Когато мечтаеш докато боли,
но липсват в очите сълзи.
Когато любовта умира,
а ти не можеш да я спреш.
Когато виждаш как надеждата угасва,
а ти си пак отдаден на копнеж.
Тогава повярвай че истина има.
Тогава докосни с ръка реалността.
Запомни,че без борба да се бориш не може.
Но ако трябва да даваш-пази любовта!...

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мда страхотно е, но понякога просто любовта не е достатъчна!ПОздравления за хубавия стих!6
Предложения
: ??:??