Как да си открадна спокойствие,
от спокойните планински върхове,
как любовни рими да редя за тебе,
като си толкова еднакъв всеки ден?
Как от стаята си, като затворник,
да наблюдавам света отвън безучастно,
като не мога да се докосна до всеки един от тях,
до хората, забързани нанякъде, с тъжни лица?
Как залеза да погледна сега,
като за изгрев мечтае моята душа?
Как в света роли да играя,
а да споря че съм си аз - неподправена?