Днес ще бъда хлапак,
днес ще бъда моряк.
На карта ще чертая места,
където съм искал да бъда,
но така и не успях.
Ще бъда невидим,
по-бърз от светлината.
Ще рисувам планети непознати,
непознати луни и слънца.
Ще рисувам цветя,
ще дишам пролетта на земята.
И няма да искам
времето да спре своя бяг.
Ще бъда чист като роса,
ще тичам бос по тревата,
ще се къпя в дъжда,
без да се питам какво е дъгата
и без да зная какво е тъга.
Ще бъда различен.
Днес... ще целуна
своето първо момиче,
без да съм казвал някога,
че го обичам...
© Валентин Иванов Всички права запазени