kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
6.02.2007 г., 23:56 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
585 0 1

Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма
... да вземе.
Изостовени, проклети
в забвение,
откраднати, отнети -
деспотично забавление...
И се превръщат бавно
в есенни листа
и се търкулват жално,
а тишината...
тишината е толкова сама!
Всичките рани се плъзгат
по стенания
от тролейните жици,
а слънцата само пръскат
бледите вселени
по прашните улици...

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??