Още ми е трудно...
да мечтая.
Кафето е...
преднамерено горчиво,
като аромата на страха,
просмукал се в стените...
на моята стая.
Мислите ми изкрещяха
в оксидно зелено
и изхвърчаха...
през прозорец,
сякаш временно,
от там навярно
превитите брези
на вятъра се смееха
и той дори не сети
присмеха във моите очи,
които за мечтите си
преди живееха.
По небето се разля...
мастилото, което
трудно можех да изтрия,
а вятърът... в стопиран кадър
успя брезите да убие
с техния ехиден блясък
и се зарадва на...
грапавия пукот, предизвикан...
от един-единствен удар.
...
В мастилена вечер
аз пия черно кафе
и гледам пейзажа,
нещастно извлечен
от дупките на паважа,
над мен да снове...
Сякаш самичка изграждам
отначало мечтите си -
от огън в оксидно зелено,
който разпалвам
със съчки от стари брези,
а филмовата лента...
в мастилено синьо гори.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени