dilaila (Елена Жекова)
5 66
21.10.2006 г., 21:12 ч.

* * * 

  Поезия
1088 0 8
Душата ми е пуста
мрачна и безверна,
по пътища безмерни
ме носи самотата .
Сърцето ми ридае
плачейки греховно,
опитвайки се да обича
потъва в тъмнината.
Очите ми са празни
мътни и студени,
капейки , сълзите
раздират тишината.

© Елена Жекова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви на всички
    за милите слова
    стоплят те сътцето
    когато съм сама.

    Благодаря ви
  • Благодаря ти Марти

    В света ти син ще дойда
    усмивка ще ти подаря
    тишината да прогоним
    огряна в синя светлина
  • Мила dilaila
    нали душата си ти имунизира
    и съвет ми даде и на мен.
    Сега ще ти се реванширам
    ела в моята земя със мен!
    Самотата да прогоним,
    тъмнината да забравим,
    тишината със смях да развалим!
    Твоите очи дъги ще видят,
    сърцето от щастие ще затрепти,
    душата отново пак ще полети!
    Когато пак ни се усмихнеш,
    аз щастието синьо ще ти подаря!!!

    Поздрави Елена и сини усмивки!!!
  • Тъжно, но добре изразена тъга!
    Поздравления за стиха!
  • Хубаво, но тъжно! Поздрав
  • Усмивки мила
  • Много тъжен стих Елена
    изпълни с чувства душата.
    Спри сълзите и окрилена
    напусни тъгата и самотата.

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Тъжна си, Елена!!! Усмихни се!!!
    Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??