az_sum_si_az (Малина Ванкова)
16 308
30.09.2006 г., 1:31 ч.

* * * 

  Поезия
644 0 6
Ти запали пожар,
в сърцето ми
и взе ме в ръцете си,
като слънчеви лъчи са те,
топли и нежни.
Аз бях прашинка в тях,
бях цвете нейно аз,
а твоето сърце,
за нас превърна се,
в храм на любовтта ни...
29.09.2006

© Малина Ванкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ти благодаря, Малина!
  • Не си ме обидила!Защо мислиш така!Много ти благодаря за отделеното време да прочетеш стиха ми,а най-вече за редакцията!Благодаря ти много горещо!Незаменима си Роси!БЛАГОДАРЯ МИЛА!
  • Ти запали пожар във сърцето ми,
    после ме взе на ръце-
    като снопи лъчи затрептели,
    като люлка от птичи криле.

    Като дъхаво цвете омайно,
    аз се чувствам до тебе и знам:
    Тази обич за нас необятна
    ще превърне душите ни в храм!

    Текста ти ми хареса,но си позволих малко образност.Дано не съм те обидила!Поздрав!
  • Благодаря ти,4ар и на теб Галина!
  • хубаво!
  • Оправи "нейно"!Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??