10.11.2006 г., 19:26 ч.

*** 

  Поезия
1167 0 10
Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим,
като черно гадателство, миг, предсказание,
някой прокуден, чужд, нелюбим
и превръща сърцата в осъдени врани...
И зад прозореца, впримчен във скреж,
късчета бъдеще сляпо сглобявам.
А зад гърба ми, с тържествен вървеж,
черният вятър - палач приближава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??