Ти тръгваш си?
Къде?
Постой,почакай!
Така ми е приятно тук,
със теб!
Аз гледах те спокойно,
мълчаливо,
а ти глава достойно
бе навел.
Да,вече нищо няма смисъл-
за тебе всичко туй е
глупава игра.
но бива ли от всичко да
се отречем,
да сложим пръст над всичко-
ей така!
Ти тръгваш си!
Добре-не ще те спра...
В гърдите само болката
напира:
не трябваше да идваш
тук сега...
Но нищо-свикнах на
това.
това,че все след тебе тичам,
че искам с теб да бъда
до зори,
това,че още те обичам,
а ти забрави ме...
уви!
Забрави ли,забрави ли за нашите
мечти,
забрави ли ти,колко често си
повтаряхме:
"Обичам те-обичай ме и ти!"
Забрави ти това!Така е-
не лъжи!
Аз пак съм твоя-трябва
да го знаеш,
аз пак обичам те-тъй,
както и преди.
Сега готова съм на всичко-
да бъда с теб!Да бъда!
Но боли!
Боли жестоко,непростимо...
Как искам да извикам :
Остани!!!
При мене остани-ще бъдем двама,
и печката за двама ще
гори,
да-ще гори,без да догаря,
защото там ще бъдем
аз и ти!
Главата ти във скута си ще
сложа,
с усмивка ще целуна твоите
очи,
ръка на твоите гърди аз ще
положа,
и ще усетя как сърцето ти
тупти.
О,как те искам!
Аз гледах устните ти-
те мълчаха.
Видях очите ти-те не горяхя.
А помниш ли как беше туй
преди?!
О,да-преди очите ти
искряха-
във погледа ти всичко аз
четях,
а в устните ти-алени,
горещи,
аз жадни устни впивах
в тях.
Колко далечно
и колко близко
е това..
Като ли беше вчера-
когато болка и молба
в гласа ти прозвуча...
" Не ме забравяй!"
Каза го,нали?!
И затова сега ужасно ме
боли!
Защото не аз,не!А ти
изневери!
Изневери на себе си,
на свойте чувства,
изневери на своите молби!
Ти казваше:
"Аз никога не лъжа!"
Нима не ме излъга,мили мой?!
Но не!
Не трябва май за туй да те
виня.
аз много се надявах,
а това-
това ,разбира се- било е
грешка,
която се превърна в...
тъжна смешка!
Да,смешно е,че още те
обичам
и смешно е,че все след тебе
тичам!
Но ето на-не мога да се
спра!
Не мога изведнъж да кажа:
край!
Не мога!Чуваш ли-
не мога!
Изтраях всичко до сега,
не се възпротивих на нищо-
да,аз ти върнах
свободата,
защото с мен ти беше
вече скучно!
Така ли е?!Да-
хайде без лъжи!
Привикнах да понасям
самотата...
Започнах да обичам...
тишината...,
но никога не бих оставила аз
хладината
да завладее моето сърце!
То винаги ще те обича...
И ще те помни цял живот!
Разбираш ли-то знае,да
то знае как се истински
обича,
но знае още що е туй
урок.
Не вярва моето сърце
във чудеса-
не вярва то,че нявга
ще се върнеш,
и все пак чака-чака то
часа,
когато на вратата тихо
ще похлопаш!
Дали не ще е късно?
Не вярвам-за миг дори
не ще забравя
лицето ти и силните ръце,
които толкоз пъти съм държала
във моите,
във двете си
ръце.
Дали на друга свойта обич
ти си подарил,
дали на друга шепнеш
тез слова...
А аз те чакам-чакам все така...
ти трябва да си сигурен
в това...
© Христина Стоянова Всички права запазени