Ти мислил ли си,що е туй
живот...
Ти мислил ли си... как живееш?
А аз си мисля,
не! Аз чувствам, че живея!
Живея истински,
завинаги -
веднъж!
Аз дишам, движа се,
ЖИВЕЯ!
Да! В тази думичка
тъй кратка,
събирам своя път и
свойта диря.
Когато радост във сърцето ми
цари -
светът е мой и аз въртя
се с него -
тогава всичко светло е,
и мило -
тогава всичко близко е -
любимо...
Тогава чувствам, че
живея!
Живея дни, неподлежащи
на забрава.
Когато в нещо спъна се
жестоко, непростимо,
когато хвърлят ме в
бездънна пропаст,
когато в мрак потънат
моите очи -
аз пак живея! Дишам с
всички сили!
Аз търся кислород под всеки камък,
от всяко стръкче соковете
живи -
аз жадно пия-пия
ненаситно.
Да! Капчиците - тези - ми
помагат!
Помагат ми да стъпя пак
на своите нозе:
те дават ми вълшебни
сили -
изправям се и тръгвам
пак напред.
Така е! Дори да падна от
лъжовно било,
дори да мина в
огнена стена,
животът мой не ще
прекъсне!
Той ще гори! По дяволите!
Ще гори!
И пламъкът му в миг
ще освети
лицето ми и двете ми
очи,
защото в тях ще може
да се прочете не друго,
а онази истинска искрица...
означаваща...
ЖИВОТ!
1984
© Христина Стоянова Всички права запазени