И когато отново тук се спреш някой ден,
Ти дали ще си спомниш със усмивка за мен
И дали ще се върнеш към предишни мечти,
Или пък ще тъжиш за отминали дни.

Тези дни, във които аз се смеех на глас
И горяха мечтите, и изгарях от страст, 
А пък ти бе за мен светлина във нощта,
От звезда озарена, бе и моя съдба.

Тези дни, във които и болка и песен, 
И сълзи и усмивки вятър див ги отнесе, 
А в душата ми буря се вълнуваше вечно,
Сънищата горяха, бъдещето - далечно

                                          Беше за мен. Тихо сега!
                                          Светът ми потъна в мъгла.