8.11.2006 г., 13:08 ч.

* * * 

  Поезия
596 0 3
Има ли нещо друго като мечтите
и като сънищата ни прекрасни,
в които губят се следите
от дните ни нещастни.
Те са онова,което винаги ще имаш
след пореден тежък и напрегнат ден,
и когато сам в леглото си заспиваш,
тогава ти попадаш в техен плен.
Но в плен не мрачен и злокобен,
а в такъв,във който си свободен,
който търсиш ти и чакаш
от реалността си,за да избягаш.
Мечтите са необикновени-
те ни карат да летим
и все нагоре целеустремени
към върха да се стремим.
А в сънищата можем
всички тях да изживеем-
понякога и повече дори.
Те пренасят ни във други светове
с непознати хора и неща
или стари,но със нови,по-добри лица;
те правят радостните мигове
за малко част от нашите сърца.
И само във съня си аз изпитвам
щастие неразрушимо,
което мечтая си да имам
завинаги и незаличимо.
Но моят свят е друг-
без съновната лъжовност.
И ще направя аз така,че да стане тук
мястото,където мечтите ми да бъдат реалност.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??