14.04.2007 г., 21:03 ч.

* * * 

  Поезия
545 0 1

(Боже мой...)
Кажи ми защо си такъв...
толкова добър и нежен...
И тази топлота
ме обгръща всеки ден...
всяка поредна нощ,
в която те няма все още до мен.
Само с думите си
караш ме да чувствам това,
което мнозина не успяха с дела.
И непрестанно аз мечтая
за времето, когато истински ще те усетя,
когато ще мога да гледам очите ти,
да те докосвам,
безкрайно дълго в тебе да се гушкам
и страстно устните ти да целувам.
Сега ще ти призная нещо...
Че колкото силно желая този миг,
в който най-накрая ще те срещна,
толкова и силно от него се страхувам.
Да не би да се окаже той
не миг на щастие, а на... разочарование;
не начало на нещо красиво и желано,
а поредното страдание.
Но... дори и така да стане,
няма смисъл за бъдещето
сега да се тревожа...
дори и всичко
да се окаже просто измама,
завинаги споменът
в мен ще си остане...
Спомен за една красива... приказна...
Неповторима измама.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдро и оптимистично като мислене, но далеч от поезията.Макар че имаш попадения.Продължавай да опитваш.
Предложения
: ??:??