23.03.2007 г., 21:51 ч.

* * * 

  Поезия
815 0 5
Отново наранена и сама,
сгушила се найде из тъмата,
стоя аз там в ъгъла с наведена глава
и плача в тишината...
От нейде чу се писък на жена,
след нея и детенце жалостно проплака...
Светкавица проблясня във нощта
и тогава видях ужаса на таз прокълната земя...
Майка рожбата си търси,
баща бие бедната душа,
а около тях безсърдечни хора,
смеят се и пляскат на глупостта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??