2.12.2007 г., 9:20 ч.

* * * 

  Поезия
711 0 3
Стоя на старата скамейка,
смирено навела глава.
Очите сякаш пресъхнали -
не могат да отронят сълза.

Вятърът само повява -
носи ми крехки листа,
а те като очите - изсъхнали -
падат на студената земя...

Дълго чаках да се върнеш -
да донесеш в сърцето любовта.
Но явно сляпо съм се лъгала -
ти заби в него отровна стрела.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??