Ти няма эа какво да ми прощаваш,
а аэ на теб. Сърцето ми тъжи.
Оставам сам, и ти сама оставаш,
эавинаги, беэ клетви и лъжи.
Эавинаги самички, чак до гроба,
беэ топлина във своите очи.
А энае се, че над лъжлива обич
и кръста като смешен энак стърчи.
© Лубов Русева Всички права запазени
Поздрави!