Понякога гледам в тъмнината
и чакам да видя светлина.
Понякога гледам небесата
и искам нагоре да полетя!
Но ти ми отряза крилата
и мечтите ми превзе.
Сега сме само аз и самотата
в пълното с болка сърце.
И за какво си ми ти,
за да ме боли с пълна сила?
Защо ми го причини,
нима с нещо съм те наранила?
Пет месеца плача през всички тези нощи
за онези изгубени дни.
И се питам "Колко още
така непоносимо ще боли?"
Спомням си целувките,
спомням си мечтите,
спомням си прегръдките,
но помня и сълзите!
Тези свирепи сълзи,
които ме убиват.
Тези сълзи,
които щастието ми изтриват.
Кажи ми истината,веднъж поне.
Стига с тези лъжи коварни.
Кога ли това ще спре
и ще зарастнат ли дълбоките рани?
И всичко заради теб
и твоите проклети думи.
Ти си чудовище,а не човек
и точно за това ме изгуби!
© Диди Попова Всички права запазени