Вселената ... мечтае за човека.
Познава тя на Силфата крилете,
и Гнома в дълбините, и Ундина
витаещ в нежните листа незримо.
Познава Ангела, облечен в бели дрехи,
и Саламандрите, от огъня обзети,
Духа на гордостта с лице красиво
И Демонът на мислите лъжливи.
Човека тя обаче не познава...
В сърцето му за миг се отразява.
И той усеща, чувства че е Вечен.
А после ... пак е все така далечен.
В Себе си е винаги увлечен.
23.04.01
© Боян Иванов Всички права запазени