Ти ела! Донеси ми със вятъра,

който гони по пистата твойте надежди,

които очакват витлата,

загребващи вяра, родена във въздуха,

превърнала ги в реалността на самолета,

който да ги издигне над пошлите страсти,

над грозните думи,

над лъжливите профили,

над суетата...

Там, близо... до истината...

за формата на земята,

за това как разпръсква зората

поезия,

родила се нейде из нощните дебри,

поела шума на живота в зародиш...

поела причудливи, изродски форми

на болни въображения,

които повеждат след себе си

новата нощ закъсняла, уплашена,

от предишно зачеване!...

Кой може да каже, обаче,

къде ще се случи поредната среща

на всички участници

в това сътворяване!...

А истината, която все доближаваме,

коя е?!... И тя ли е нашата?...