Остана още малко от деня
преди да се загърне в шал от здрач,
да влезе тихо в стаята
и после да спре... в часовника.
А аз очаквам своя залез...
От облаците да излезе,
да ми покаже цветовете
от нощната вилняла буря,
попили в тъмнината,
които тя изпиваше с дъжда...
Улавяше ги в облаци, рибарски мрежи,
за мен ги скътваше, за моя днешен залез,
с който да освободя отново слънцето...
Да си заспи оттатък хоризонта...
До утрешния ден...
Когато ще реша какъв да е...© Калина Костова Всички права запазени