1.05.2007 г., 23:11 ч.

* * * 

  Поезия
646 0 3
Благодаря на Всевишният Бог,
Че съвсем във края на моя живот
Ме научи нещо за мен ново:
Да нареждам слово подир слово.
Знам, с думи няма да просперирам,
Но утеха и спокоиствие тука намирам.
Давам им живот - те са мои деца
Идват от мен - родени в мойта душа.
Идват от сърцето ми стихчета чудни -
Сами се подреждат с простички думи,
макар и родени във болна глава,
парят и капят тия мои слова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??