Отново стоя!
Сам!
Къде?
Там, където започва денят
и свършва нощта!
Там,
където тъгата строи сама
свойта ненужна съдба!
Докога?
Да обичам една, своята малка
изгубена, никому нужна...
безмислено овехтяла,
до болката сгушена,
красива и малко потребна мечта!
© Светослав Савов Всички права запазени