dara33 (Лили Спасова)
78 225
27.11.2004 г., 22:44 ч.

* * * 

  Поезия
797 0 2

Слепоочията ми пулсират.
Днес отново видях болката.
Живата.
Изписана на лицето на стареца.
Просяк.
Слепеца свиреше на хармоника.
В чашка от отдавна изпито кафе му
подхвърляха жълти стотинки.
Хората.
Беше навалица, а той свиреше.
Мисля, че не събра колкото
струва и хляба...
Болка.
Тя е в очите на хората.
Слепеца е тъжен.
Свидетел.
На тъй тъжния свят, в който
живеем, като къртици.
Всеки е в дупката.
Вижте.
Вън има и слънце.
Хора сме.

© Лили Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Емма тъжно е да има толкова болка.
  • Някои са хора, Лили,други - вълци във човешки кожи.Само дето твърде отдалеч подкарват стадото с тоягата на която пише страх и безразличие и безнадеждност и не можем да ги видим, но носят цялата отговорност за "болката, изписана на лицето" на много старци.И ни закриват слънцето.
Предложения
: ??:??