10.04.2007 г., 1:57 ч.

-=- 

  Поезия
606 0 1

Мъртви почти...

но не от оръжие,

не от куршум -

нямаше звук,

нямаше шум.

Лека въздишка,

две думи прощални,

обвинения тъпи,

вече даже банални.

Два погледа вплетени,

две искрящи сълзи,

от устата - обиди,

а сърцето - мълчи.

Пламъкът гасне,

а пороя приижда,

това ще е краят -

вече ясно се вижда.

Разделени души,

отлетели мечти,

в полумрака живеем,

но сме мъртви... почти.

© ПразеН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • въпреки някои думички,които дразнят("тъпо" стихът ми допада,зареден е със силно чувство,поздрав!
Предложения
: ??:??