Седя и взирам се в градчето малко,

за пръв път съм на това място.

И преди седяла съм по този начин,

но преди не ми било е толкова ясно.

Къщурките една до друга си стоят

и не помръдват, приковани

към земята здраво, а долу

колите си бръмчат и хората

щастливи и нещастни живеят

своя днешен ден.

Но времето минава и мислите,

които ме спохождат не искам

да  стоят в мен. Аз искам

да се махна от застоя и да

бъда на друго място и в друг ден.

Животът хубав е, но защо ли

липсват хора, на които да го кажа?

Аз искам да разширя кръгозора си

и гледката през моята душа да я покажа

на всички, които биха ме разбрали.

ер малък

22.07.2006г.