12.03.2007 г., 19:04 ч.

* * * 

  Поезия
866 0 0
Затваряш всяка отворена врата.
Слагаш точка на всяко изречение.
Затваряш очи за истинската красота.
Слагаш край на всяко вълнение.
Убиваш прекрасното ми чувство.
Убиваш всички пориви, копнежи.
Убиваш музата на моето изкуство
и думите ми – превръщат се в брътвежи.
Убиваш сянката ми с остър нож
и когато искам да отворя своите очи
в края на изминалата нощ –
пред мен изплуват мрачни лъчи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Вкъщи Ела в живота ми, ела! Не стъпвай плахо, ами влизай, посрещам те с - Добре дошла, а ти не стой!...
  • Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...

Още произведения »